WALK....

***

вървя (те)

(и) стоя (те)

(и) шептя (те)

(и) мълча (те)

опънатите жици

ме отлитат

а мислите

дощя им се

да скитат

когато чакането

стане тъй достатъчно

и в НИкъдето

звуците остатъчно

те карат

да вървиш

по стари пътища

тогава в миг

разкъсваш ризата

и слънцето

по-силно заблестява

сърцето ти

по-жарко затуптява

поемаш и вървиш

към свое Някъде

порой адреналин

те извисява

Надеждата ти

в хаос оцелява

@Eli

Размисли по Walk на Foo Fighters....

Има мигове, когато душата окована в тежките вериги на реалността, жадува за разкъсване на условностите и преминаване отвъд границите. Вътре в теб всичко закипява. Усещаш по-бързото движение на атомите. Чуваш всички изпяти песни. Виждаш всички извървени пътища. Преживяваш пак и пак допуснатите грешки. Разсъждаваш върху несбъднатите мечти. Небето ти изглежда тъй далечно. А усещането за живеене придобива съвършено нови очертания. Толкова е лесно да казваш и правиш това, което мислиш. Защо тогава хората се боят?  Та съществуването ни е просто миг, от който не зависи нищо. Докато бягаме навътре в себе си е невъзможно другите да чуят вътрешния ни глас и всичко, което той желае да изкрещи с пълна сила към илюзията Свят. Защо трябва да спестяваме на другия това, което можем и трябва да му кажем? Усещането за тактичност дали не е просто оправдание на неспособността ни да избираме повече себе си и собствения светоглед в единоборство с непрекъснатите изисквания на другите? Избирам Теб. Избирам Себе си. Избирам пътищата водещи за Някъде. Избирам да съм водата търсеща промяната. Избирам дишане без отрицание. Май ключовата дума е “Избиране”.

пс : Избирам да вървя по пътя до сетния акорд на песента, а той ще е в мига във който, ще съм изрекла всичко и достатъчно – на Себе си, на Теб и на Света…. 

* * * * *

 

* * * * *