Равносметка на крак…
„Спомени подреждах –
радост и тъги…“
lady merry
Текат реки и пътища вървят,
небесното изпраща все усмивки,
мечти монети бавно се топят,
завивайки по хиляди отбивки.
Момиче бях, а после и жена,
ала хлапашкото у мен запазих,
в нелеката ми атомна съдба,
аз никого насила не прегазих.
Едно момче целунах във нощта
той стана моят страж по ред посоки
и днес той крачи с мене през света,
потънал във очите ми дълбоки.
Сега щастлива грея сред поле,
погребала илюзии от земното,
спокойно бие моето сърце,
прегърнало докрайно светлото.
11.02.2020г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар