Вятърен дует...

Вятърен дует…

У мене все се скита радостта,

изпратена от тихите ти стъпки,

родена в междузвездна тишина,

от мислите ти атомни и дръзки.

Прегръщам я със длани, но боли,

пак липсата ти чувствам до премала,

от миналите истини горчи,

но въпреки това съм оцеляла.

А ти изпращаш нежност и копнеж,

сърцето ми с бездумие пронизваш,

у мен отеква глухия ехтеж

на времето, а ти го доизписваш.

И пак играем двама на любов -

смълчан си ти, а аз ти се разказвам,

по пътя ни измислено суров,

на птиците усмихната показвам

мечтите ни шептящи с топъл глас,

безбройните ни рани от борбите

и някъде в среднощен светъл час,

реки изпиват в пурпурно следите.

Оставаш в мен – подкова за късмет,

притихвам в теб – послание за вечност,

вълшебният ни вятърен дует,

се слива във небесната безбрежност.

04.09.2018г.

Елица

*****