Единствен бил си...

Единствен бил си…

от оня миг измина много време

безкрайни зими слънчеви лета

във мислите ми спомени поспрели

лекуват наранената душа

Единствен бил си

нямало е други в сърцето ми

мечтите ми в кръвта

изчезнал си от общата ни стряха

обърнал си в дуалност вечността

останала съм боса и самичка

под мрачното небе накрай света

спасила ме вълшебната рекичка

и вярата ми в звездната съдба

откри ме пак

след милион години

запали огънят във моите крила

във думите ти вятърно-красиви

отново се почувствах синева

но правилата днеска са различни

живеем в две различни равнини

по пътища вълшебни и логични

оставяме безименни следи

пробуждането чука на вратата

зовът ни пак магични небеса

далече ще остане тъмнината

а пътен знак ще бъде Любовта

14.10.2016г.

Елица