She is my sin....

Music waterfalls....

Тя е твоя грях…

 

Тя е грешна, малка, уязвима,

невярваща на никой във света,

единствено във тебе ще умира,

а после ще се ражда със дъжда.

Страстта у нея само ти разпалваш,

събличаш я с въздушен пирует,

в кръвта и като пламък се стопяваш,

душата и завихряш във дует.

От твоя порив устните и парят,

а в тялото и раждат се вълни,

потъваш в грях, вратите се затварят,

по-силно слънцето за теб блести.

А тя остава в себе си вглъбена,

безмълвно пак се сляхте във зори,

разбра ли ти – за Тебе е родена,

едно желание във минали мъгли.

Люби я нежно, в пепел и се вричай,

мълчи в съня и, в утрото шепти,

без да очакваш нищо Я Обичай,

досбъдвайки вълшебните мечти.

02.2012’

Eлица

*****

NOTE: Връщам се към тези позатрупани с прах архиви. Записах черновите отдавна, още след регистрацията на блог-а през 2012-та.  През 2011-та и 2012-та излязоха много стихове. Част от тях са в music river, но това което остана непубликувано тогава, ще го излея тук за да бъде прочетено, а накрая се надявам водите да се успокоят трайно, да притихна и да си отида… Не мога и не искам да живея по този начин. На моменти ми е много тежко и тягостно. Искам дълбокото космическо минало да остане зад гърба ми. Да живея пълноценно в настоящето и да имам изпълнено с щастливости бъдеще. Обичам стихопотока, но все още не мога да разгадая неговата скрита цел. Просто следвам ритъма, трансформирам вибрациите в думи и … грея. А топлинката – дано достига своя адресат и го прави по-добър и пълноценен в дните.

Ели