Като....

***

като Алфа и Омега

все се скитаме

в прозрачната

безкрайна

тишина

дъха си

сред звездите

преоткриваме

в дълбокото

попили

светлина

като Ин и Ян

съдбовно свързани

единство сме

от вятър и вода

в очите ти

очите ми

изгубени

в душата ти

душата ми

мечта

като нощ и ден

безумно влюбени

сами вървим

по пътища

поля

обречени сме

все на недокосване

такава е

житейската

игра

като Аз и Ти

кристални атоми

намерили се

някъде

в света

летим в простор

на страстно НЕочакване

в ръце

с компас

дарен

от Любовта

@Eli

 

 *****

На облака....

изображение от тук

*****

на облака от своите мечти

със вятъра спокоен пак се носи

в очите му надеждата  блести

а мислите му – слънчеви и боси

затичаха надолу към града

в една пресечка лява до завоя

съдбата му се сбъдна във дъжда

и нечия душа направи своя

вълшебно влюбени под синьото небе

с небрежни стъпки хукнаха в простора

помаха им усмихнато дете

изпратиха ги бързащите хора

а облака изчака мълчалив

и своя пристан нежно им предложи

обгърна ги във бял прозрачен дим

печат за вечност в раниците сложи

пътуват вече хиляди лета

по вятъра ръцете си преплели

и обич тиха сипят над света

във сънища сред звездното родени

@Eli

            

 *****

Вятърен залез....

*****

Вятърен залез в сърцето ми пари,

небето рисува цветя и опали,

сред синьото шепнат лъчите искрящи,

за миг приютили мечтите трептящи.

Птиците търсят с крилата посоки,

насред висините безкрайно дълбоки,

очите потъват в незнайно далече,

бездумно да скитат Съдба ги обрече.

Разпръснати думи за миг в тишината,

отнесе ги порив далеч по Земята,

докоснаха нечия малка Вселена

в дъждовна магия внезапно родена.

Накрая смълчани звездите изгряха,

за залеза песни вълшебни запяха,

душата ми нежна по пътя отлита,

със плащ на надежда от вятър обвита.

@Eli

 

*****

Неразбраност....

*****

непонятни сини небеса

обгръщат измореното ми тяло

във люлка от звезди и тишина

душата ми полюшват онемяло

попиват мисли в сивият асфалт

стърчат дървета странно оцветени

там някъде до мигащ светофар

мечтите ми за малко са поспрели

в дълбокото извираща тъга

за кой ли път кръвта изпепелява

изтръпнало внезапно в летен студ

сърцето ми безмълвно се стопява

години чаках още от дете

една вълшебна близост да покълне

но този който исках да поспре

така и не успя да ми отвърне

Здравей мълвях под слънце и в дъжда

пред смърт дори самичка се изправих

не се страхувах даже да сгреша

условия на никой не поставих

дошло е време вече да реша

по кой съдбовен път да си замина

и себе си сама да утеша

че всяка трудност мога да премина

във шепите ще скрия обичта

под стъпките молитва да ме помни

а после ще потърся радостта

разперила крилете ветрогонни

@Eli

Hold me for a while....

Music waterfalls....

* * * * *

Една сълза търкулна се в безкрая

В съня солено-страстно  те целуна

Прегърна те със носталгична нежност

Помаха ти от кръстопътна Вечност

Остави ти писмо там сред звездите

А после се изгуби във мечтите

* * * * *

Прегърнати планетите шептят

И водопадни мислите им бягат

Мечти вълшебни в синьото летят

Ръце към неизвестното протягат

Една вълна се сля със океана

И негова за Вечност си остана

* * * * *

Летя към бряг скали и синева

Следите ми от вятъра се скриват

Обгръща ме вълшебна тишина

А в нея твойте сънища извират

За кратък миг във танц ме прегърни

А после във Зора ме превърни

* * * * *