В един от тези дни....
В един от тези дни Душата пак ще скита сигурна.
Като хвърчило в мрака ще раздира небеса. Ще пее химни до забрава искренна, че смисъл в
немислимото намира и така, защото просто
е палитра от остатъци на щампите от минали лета изтичани на босо във тревите И,
а после и във пееща вода. Усмивките И пак ще са парцалени, а сълзите –
мастилени петна. В дописани за някой стихове.
Душата си е без следа. Без наметало, маска,
грим, условности. Единствено мъждука в тъмнина шептейки обичта подобно стонове изгубили
посока в пропастта. И във снега. Понякога като подкова е увиснала на нечия
стена, останала от скелета на кон... живял без почести. На бас се хващам –
гвоздей я боде. Да се търкулне иска в нечий сън отронена. И щастие да разпилее
в него Видима. Зад твърдата ограда от мъгла.
в един от тези дни планетите
танцуват хаоса
и всичко е наред
ала почти...
душата вече е изнервена
от чакане
за оня сетен път
да чуе звук
от глухото сърдечно преброяване
а после край
лопата
студ
Остава само гордостта в смирение. Прибира я
Вселена в своя скут и тъй, предава тялото си на пръстта – спасение. А другото наречено
душа поглежда го от упор (тялото)
с неверие. Започва да го драска в чернова.
И пише първо
Без слова
Контури
Минало
Без настояще
Само със тъга
„В един от тези дни....Спомнете си.... Аз
вятър бях....И прах....
И светлина....Ала сега съм просто... Истина.... Простете
ми....
Ще продължа....Такава бях от нищото измислена....”
07.01.2014г.
@Eli
***
