Акорд и стих по есенните жици…
дойде и твоя ден във календара
събудиха те с песен ветровете
с една усмивка огнена и бяла
от мен ще ти прошепнат върховете
порастваш ли или пък остаряваш
душата ти се блъска във дилема
променяш се – това го осъзнаваш
в космическата непонятна схема
копнежите ти все така вълшебни
си скрил на топло в ляво под сърцето
за да си цял те още са потребни
прошепва ти неистово небето
една надежда в погледа ти свети
че още си магична птица
и хиляди жадувани комети
са бъдеще за твоята зеница
на приказката в края си героя
спасил земята в битката незрима
а после със лъчите на прибоя
е отлетял със своята любима
настъпилата вечност е награда
за прошката по пътища родена
душата ни остава млада
във други измерения спасена
ала за там е още много рано
все още тук си – дишаш на Земята
извираща от силното ти рамо
разпръсва свойта вяра Светлината
бъди различен цветен вероятен
поток бездумен бряг и камък древен
във твоя свят далечно необятен
на себе си докрай оставай верен
а времето само ще ти покаже
единствено възможната посока
един орел за мен ще ти разкаже
и за душата ми зелена и висока
на щастието тайната сме ние
говорещо-смълчани птици
в очите ни развръзката се крие –
акорд и стих по есенните жици
05.10.2016г.
Елица
ps: ЧРД
