Края на септември...

Нямам сили за думи…

Музиката е достатъчна…
Но пак се подреди нещо...
Оставям го, като послепис на Сара Маклоклан...

Ели (повалена от някакъв вирус и не само от това)

30.09.2016г.

*****

А ние ще летим навеки…

Безброй вълшебни тайни крия

те трепкат тихо в моята душа

аз зная че съм звездна орисия

за твоите изстрадали крила.

Но днес съм тъжна плача и преплитам

безкрайната си сила с слабостта

в далечен свят във мислите се скитам

във него се завръща радостта.

Ти просто дишай думите попивай

и спазвай всички равновесни правила

с невидимата обич се завивай

когато те споходи тъмнина.

Обичам те но също ми е страшно

при близостта ни – кладите горят

но зная че единствено е важно

душите ни в една да се вклинят.

Ще извървим вселенските пътеки

спасение ще има за света

а ние ще летим навеки

във нашата космична равнина.

30.09.2016г.

Елица