Истината звездна и дълбока…

Истината звездна и дълбока…

                         на мама

Проблясват във зелените очи,

сълзици две събрали ветровете,

прекрасното ни минало мълчи,

прегърнало с надежда бреговете

на моята и твоята душа,

живеещи във свързани вселени,

потъващи в копнежа на мига,

в мечтите животворно съкровени.

Самичка съм. От мене си далеч,

ала в сърцето ми безгласно все отекваш,

усещам те пламтяща като свещ,

във костите ми огнена потрепваш.

Една голяма обич все тупти,

търкаля се през време и пространство,

във нощите магическа блести,

закриля ме със кротко постоянство.

Не мога да превърна в спомен теб –

жена икона, майка и светица,

от твоята усмивка озарен,

е всеки ден в небесната зеница.

Ще се завърнеш някога при мен,

пак обща ще е новата посока,

а пътят ни напред ще е спасен

от истината звездна и дълбока.

04.10.2018г.

Елица

*****

За съжаление днес стават цели 28 години, откакто тя премина в невидимия свят! Да са леки полетите на душата И и да е вечна голямата обич, която винаги ни е свързвала!

Ели

Здравей, Октомври…

Здравей, Октомври…

Здравей, Октомври. Целият си в мен,

приседнал в стари мисли и желания,

уютен от незримото пленен,

съшиваш извървяни разстояния.

Във чаша чай подреждаш куп мечти,

разбъркваш ветровете с тихи песни,

усмивката ти огнена лети,

по пътища измислено небесни.

Велосипед подпрян под стар капчук,

листа ръждиви в сънени алеи,

прекрасно е да бъдеш просто тук,

прегърнал пак безбройните идеи.

И тичат дъждовете като стон,

отронен от окото светлооко,

в горчиво-нежен атомен синхрон,

потъват във щастливото дълбоко.

Една любов в сърцето ти трепти,

реалността красиво оцветява,

чертае сред дърветата следи,

съмненията тя изпепелява.

Оставаме загледани напред,

душите във високото се реят,

звездите ни изпращат ням ответ,

прибират се във себе си и греят.

Обичам те, Октомври. Светлина,

след твойте устни в мене избуява,

накрая те изпращам със тъга,

която чак на пролет се стопява.

02.10.2018г.

Елица

*****

Отвъд, в незримото…

Отвъд, в незримото…

Отвъд, в незримото докосвам с пръсти,

един сценарий в профил и в анфас,

а мислите ми вятърни и дръзки,

попиват на дълбоко вътре в нас.

Завихря се позната вечност,

отново съм висока и горя,

обгръщаш ме с нескритата си нежност,

във твойте кости времето топя.

Задаваш ми безброй въпроси,

преследваш ме наяве и в съня,

една надежда времето ни носи,

че пак свободна с тебе ще летя.

Говорим си невидимо със песни,

превръщаме стремежите в лъчи,

животът ни със много неизвестни,

за бъдещето вечно ни мълчи,

но носим в себе си огромна вяра,

вървим по пътя трудно справедлив,

една мечта разлистена и бяла,

е спомен във света ни причудлив.

И знам, че ни очаква само радост

и обич споделена сред звезди,

до извора за вечна младост

съдбата ни в едно ще затупти.

01.10.2018г.

Елица

*****

NOTE: Честит Ден на поезията и музиката на всички приятели творци! Бъдете здрави и все така вдъхновени, мили съмишленици по перо! Вярвам, че думите ни и песните, които пеем или просто слушаме, ни правят по-добри хора, а света като цяло едно още по-прекрасно място за съществуване! Хубав празник!:)

Eли