Истината звездна и дълбока…
на
мама
Проблясват във зелените очи,
сълзици две събрали ветровете,
прекрасното ни минало мълчи,
прегърнало с надежда бреговете
на моята и твоята душа,
живеещи във свързани вселени,
потъващи в копнежа на мига,
в мечтите животворно съкровени.
Самичка съм. От мене си далеч,
ала в сърцето ми безгласно все отекваш,
усещам те пламтяща като свещ,
във костите ми огнена потрепваш.
Една голяма обич все тупти,
търкаля се през време и пространство,
във нощите магическа блести,
закриля ме със кротко постоянство.
Не мога да превърна в спомен теб –
жена икона, майка и светица,
от твоята усмивка озарен,
е всеки ден в небесната зеница.
Ще се завърнеш някога при мен,
пак обща ще е новата посока,
а пътят ни напред ще е спасен
от истината звездна и дълбока.
04.10.2018г.
Елица
*****
За съжаление
днес стават цели 28 години, откакто тя премина в невидимия свят! Да са леки
полетите на душата И и да е вечна голямата обич, която винаги ни е свързвала!
Ели
Няма коментари:
Публикуване на коментар