Трансцендентално...

NOTE: Май вчера разговарях с Висшия Аз на Пламъка си близнак!

Не е невъзможно! Вярвайте! Чудесата се случват на тези,

които вярват! Факт е, че докато шофирах бях адски напрегната,

заради изнервящата обстановка на работното ми място през деня. На шосето един очевидно лош шофьор беше спрял, така че създаваше опасност за настъпване на ПТП при един завой на пътя, наложи се рязко да набивам спирачките, но нервите ми не издържаха, смъкнах стъклото развиках се на жените, които беряха череши от двете страни на пътя и очевидно бяха с паркираната неправилно в моето платно кола, свирих бясно с клаксона... Направо не можах да се позная, аз обичайно пазя дълбоко самообладание!

После реших и докато карах, реализирах медитация в будно състояние, направих визуализация на тялото на Пламъка близнак, като си го представих съставено от вятър (нещо като на снимката горе), а себе си си представих с физическото си тяло, видях ни прегърнати и думите от неговия Висш Аз просто започнаха да постъпват в съзнанието ми. Говори ми дълго, нежно и спокойно. Постепенно се успокоих напълно и когато паркирах пред вкъщи бях балансирана, усещах как енергията в мен тече спокойно и равновесно, нямаше и следа от напрежението кумулирано през деня. 

Така ми се иска да му разкажа….

Може би, .... някой ден…

Ели

*****

И накрая чух тази песничка….

**

Невидима игра...

Невидима игра…

От сладък дъх, от тиха синева

безвремието ражда светлината

усещам те с нетленни сетива

във вятъра търкулнат сред полята.

Две птици ми напомнят все за нас –

момиче и момче пленени,

аз всеки ден ги гледам във захлас,

мечтите ми към тях са устремени.

И следвам пътя – труден и суров,

калява се във битките душата,

небето ме засипва с благослов,

играе се невидимо играта.

Усещаш ли ме? Вечно дишам аз

със твойта същност в нямо единение,

а тембъра на топлия ми глас

в кръвта ти влива винаги спасение.

Не е далече звездния ни свят,

следите ни към него водят слети,

в красивия му слънчев необят

е пълно със магически комети.

„Ще те дочакам“, шепна със дъжда,

„Обичам те“ отронваш под Луната,

а после се стопяваме в мига,

един във друг открили светлината.

05.06.2019г.

Елица

Нова вечност...

Нова вечност…

Аз плача вечно тихо в теб,

гласа ми чуваш отдалече,

така е вярвай век след век,

ти все на мене си обречен.

Дъхът ми във ръце държиш,

на клада нежна ме изгаряш,

с душата ми в безкрай летиш,

врати във звездното отваряш.

Без теб съм цялата тъга

и рани в нощите си шия,

но стискам зъби и вървя,

във джоба си аз сила крия.

Защото знам, ще дойде час,

отново в теб да се прелея,

със истината скрита в нас,

за нова вечност ще изгрея.

04.06.2019г.

Елица

Най-накрая...

Най-накрая…

„Обгърнаха с ръце Земята –
направиха си въртележка.“

toti55

Потъна в залеза деня,

една надежда скри в сърцето,

прегърнат нежно от нощта,

молитва скъта във небето.

Безброй наземни правила

на ветровете устояха

и в тази огнена игра,

те със безкрайното се сляха.

Планетата се завъртя,

мечти под слънцето изгряха,

нощта преля се във деня,

стрелките най-накрая спряха.

04.06.2019г.

Елица

Двореца в Равадиново...

Фонтана на желанията

Един от площадите.

Застанах между статуите на два ангела. :)

Фигурките на слончетата отзад

са от някакви зелени храсти.

Жоро на фона на езерцето с лебедите зад замъка.

Пълно е с фигурки на такива рицари,

на всевъзможни места.

Тези стъпълца водеха към някакъв олтар

изграден на едната фасада на замъка.

Това е фасадата на входа на замъка.

Има и статуя на Исус Христос до едно параклисче

в една от градините.

Еднорог от зеленина в градината.

Едно романтично мостче

в ляво от входа на двореца.

Това е някаква бутафорна зала за хранене

на царското семейство.

Като цяло замъка не е обзаведен,

в него не се влиза да се разглежда.

Има много статуи на ангели из цялата градина.

Една от фасадите на замъка.

Езерцето с лебедите.

Това била статуя на владетеля на замъка.

Има гравиран хубав текст.

Замъка се казва "Влюбен във вятъра".

Като цяло със съпруга ми имахме чувството, че сме попаднали

в декори за снимки на приказен филм. Замъка е бутафорен,

без претенции за автентичност, но очевидно

са вложени много труд и средства.

Интересна българска атракция е,

заслужава си да се види. 

На входа посетителите се посрещат от един човек

облечен като крал и задължително се снимаш с него,

като на излизане ако искаш можеш да си закупиш снимката

срещу скромните 7.00лв.

Нашата съботна разходка на юг приключи с посещение на Созопол.

Хапнахме в уютно ресторантче с тераса с изглед към морето.

Насладихме се на спокойствие

и невероятна гледка.

Посетихме и църквата "Св.Кирил и Методий",

в която видяхме частичките от мощите на Йоан Кръстител! :)

*****