Нова вечност...

Нова вечност…

Аз плача вечно тихо в теб,

гласа ми чуваш отдалече,

така е вярвай век след век,

ти все на мене си обречен.

Дъхът ми във ръце държиш,

на клада нежна ме изгаряш,

с душата ми в безкрай летиш,

врати във звездното отваряш.

Без теб съм цялата тъга

и рани в нощите си шия,

но стискам зъби и вървя,

във джоба си аз сила крия.

Защото знам, ще дойде час,

отново в теб да се прелея,

със истината скрита в нас,

за нова вечност ще изгрея.

04.06.2019г.

Елица