Ези и Тура…
(Обет)
Недей да плачеш тихичко за мен,
когато сън очите ти притвори,
бъди от мойта сила озарен
и следвай ме в безкрайните простори.
На криеница с мене си играй,
на топчета кристални, сляпа баба,
от вътре аз каква съм ти узнай,
прегърнал същността ми млада.
Със устни ме рисувай във нощта,
докато двама бродим сред звездите,
със моята усмивка и гласа,
досбъднати за теб ще са мечтите.
И захарно петле ми подари,
преди в зори далеч да си отида,
скрий в джоба с устрем моите очи –
забравен стон от старата Колхида.
Измислена съм с тебе да трептя
във резонанс магичен, животворен
и цялата тъга да разтопя,
за да е пътят ни напред отворен.
Стрелките все за двама се въртят,
съединяват нашите планети,
сърцата ни неистово горят,
подхвърлят във небесното монети.
Ези за мен, Тура е все във теб
и крачим по житейските пътеки,
една любов е нашият обет,
във нея съществуваме навеки.
12.09.2019г.
Елица
