Видя ли ме?...

Видя ли ме?...

Най-топлите цветя ме чакат в утрото

да ги откъсна, после да ги подредя

и пак да сбъдна вътре в мене чудото,

по пътя все напред аз да вървя.

Косите си да среша със лъчите

на слънцето надничащо към мен,

а после да търкулна след мечтите,

почукващия като песен ден.

От книгите да си открадна нежност

и миг, и два да мисля за любов,

поседнала на прага като вечност

душата ми да лее благослов.

Прегърнала дърво да срещна тайни,

открили пристан в моето сърце,

във коридори вятърно незнайни,

да се изгубя в нечии ръце.

С един хлапак хей тъй, да помълчиме

в една мансарда там накрай света,

за бъдното надежди да редиме,

преглъщайки по мъничко тъга.

Накрая до Луната да порасна,

докато леко скачам на въже.

Видя ли ме? Една звезда проблясна,

във твоето копнеещо небе.

11.09.2019г.

Елица