Новото дърво...

 

 

 

Спомена…

 

 

Самичка…

 

 

Най-накрая светло…

 

*****

 

Новото Дърво…

 

Живее ми се тихо в есента

с онази нежност тичаща в кръвта ми,

променям леко свойте сетива

и вливам нова сила на духа ми.

 

Изтичат изтерзани времена

под пръстите ми се превръщат в пясък,

пречистена е нашата съдба

през двайсти век начупена със трясък.

 

Потребно е било да разрушим

порочните отколешни модели,

през травмите без глас да изградим

пътека за мечтите оцелели.

 

Да се превърнем в сила и небе

за да запеят старите посоки,

душата ми останала дете

възкръсва във очите ти дълбоки.

 

Не си го вярвал. Знам, че е така.

Далеч останах толкова отдавна.

Пречупиха се моите крила.

във друг отряд ме назначиха Главна.

 

Но днес съм с вяра. Беше за добро.

За мен. За теб. За цялата Вселена.

Ковем смълчани новото Дърво

в повелята на Бог осъществена.

 

06.11.2023г.

Елица Бояджиева

 

На И.

 

 

*

 

Забравя ли се първата любов...

 

 

 

 

Забравя ли се първата любов...

 

Забравя ли се първата любов -

онази платоничната и нежна,

шептяща със вълшебен словослов

напомнящ само, че ще бъде вечна.

 

Дори да е начупена с лъжи,

брутално поругана и разбита,

дълбоко в теб остава да гори,

от всички хули и обиди скрита,

 

защото тя е чиста като стон,

преминала през Космоса комета,

напомняща за вятърен синхрон

там някъде - при седемте небета.

 

Тъй тази обич чака светъл час

за теб отново тихо да изгрее,

отново да си в кротката и власт,

усмивката и в тебе да запее.

 

Дослучва се. Години сто,

когато във наземното изминат

ще преплетеш с любимата стебло,

защото птиците по две отлитат.

 

22.10.2023г.

Елица Бояджиева

 

 

Слънцето в нощта...

 

 

 

 

Слънцето в нощта...

 

Отново ще съм Слънцето в нощта,

единствена посока във сърцето,

любимата от векове жена,

вълшебство в минало със меч отнето.

Врата към Рая, също Адски знак,

невидима монета сред звездите,

възможният без глас обрат,

за тез, които вярват във мечтите.

А също ще съм босата с крила,

око на Бог нашепващо омайно,

едно далечно стръкче свобода,

доприютено в наше място тайно.

И все ще си играем на любов

ръце преплели устремно във дните,.

животът ни ще бъде чисто нов

сред песента магична на тревите.

 

Тъй пак на три от старата скала

като деца немирни двама с теб ще скочим,

а после просто следва Вечността,

в която път безсмъртен ще посочим.

 

06.09.2023г.

Елица Бояджиева