Powered By Blogger

неделя, 25 януари 2015 г.

До твоята врата...



До твоята врата...

спаси ме от самата мен
от голото неистово обичане
аз още съм на приказката в плен
и скитат ме молитвите за вричане

хвърли ме в бездната без капка страх
крилете си аз знам че ще разтворя
дори да се превърна после в прах
на твоя зов с душа ще отговоря

а после ще съм мъничка звезда
която ще те пази от Всемира
и всеки път до твоята врата
ще ти оставям знак че съм щастлива

24.01.2015
@Eli

От пепелта...





От пепелта...

ела със мен в далечната страна
без име без посока без огради
кристал ще съм от бяла светлина
косите ми ще бъдат водопади

със устни ще те пия във нощта
очите ми ще те побират в дните
а обичта ни ще я пази тишина
раздиплена по склона на скалите

ела и потуши във мен страстта
от пепелта ме издигни и възроди ме
че само с тебе някъде в кръвта
откривам истинското си неповторимо име

22.01.2015
@Eli

По ръбовете остри на душите си...





По ръбовете остри на душите си...

да се разходим тихичко на сън
по ръбовете остри на душите си
сега е зима всичко спи навън
а ние се сънуваме в мечтите си

не ме буди аз искам хей така
за малко да се сгуша в самотата ти
че само там – във твойта топлина
усещам се дослучена в съдбата си

когато стане утро ще вървя
че пак зовът ги пътища очите ми
и някак си без теб ще издържа
оставяйки надежда във следите си

22.01.2015
@Eli