До твоята врата...
спаси ме от самата мен
от голото неистово обичане
аз още съм на приказката в плен
и скитат ме молитвите за вричане
хвърли ме в бездната без капка страх
крилете си аз знам че ще разтворя
дори да се превърна после в прах
на твоя зов с душа ще отговоря
а после ще съм мъничка звезда
която ще те пази от Всемира
и всеки път до твоята врата
ще ти оставям знак че съм щастлива
24.01.2015
@Eli
Няма коментари:
Публикуване на коментар