Преплетени за вечност...

Преплетени за вечност...

Откраднах те във моя сън,

душата ти поставих сред звездите,

а после сред небесен ясен звън,

ний двама с теб досбъднахме мечтите.

Превърнах се във вечна светлина,

в едно усещане за дом и нежност,

а ти за мене беше тишина,

пулсираща в космическа безбрежност.

Очакваше ни стария ни бряг -

скалата, плажа, синята безкрайност,

един живот от истина огрят

и пясъчно-горчивата омайност

на някакви забравени следи

от мен и теб, от мигове щастливи,

от погледа ти цветно озарен

и от телата ни в нощта красиви.

Прекрасно беше. Спомен и тъга

сред облаци оставиха очите

на моята и твоята душа,

преплетени за вечност и във дните.

26.12.2018г.

Елица

*****

Моята мечта...

 

Моята мечта...

Сред купчина написани писма

споделям чувства, мисли, вдъхновение

и моята разлистена душа

със теб лети във нямо единение.

Домът ми е безкрайното небе,

във него обичта към тебе крия,

с копнежите на моето сърце

от твойта същност безнадеждно пия.

Търкалят се наземните ни дни

изпълнени с очакване за вечност,

една магия огнено блести,

пулсира в клетките ни с много нежност.

И знам, че ще пребъде радостта,

запазена у нас от старо време,

а ти ще сбъднеш моята мечта

отново да живеем във безвремие.

26.12.2018г.

Елица

 

*****

Пак съм вятър...

Пак съм вятър...

Аз пак съм вятър скитащ в синева,

една красива вечност във съня ти,

а моята изправена снага,

сподиря сянката ти и духа ти.

Танцувам в твойте мисли със финес,

рисувам извървяните пътеки,

живея тихичко затворена във Днес

и доброта дарявам аз на всеки.

Усещаш ли ме – бяла светлина,

частица от различно измерение

умея да обичам в тишина,

да бъда твое няма вдъхновение.

Ще ме достигнат твоите ръце,

душата ми във тебе ще изгрее,

а моето изстрадало сърце,

безсмъртна песен в изгрев ще запее.

25.12.2018г.

Елица

*****

Изгубена във теб...

Изгубена във теб...

                       на Жоро

Харесвам се изгубена във теб –

във твоята усмивка, във очите,

когато двама скитаме навред,

преследвайки неистово мечтите.

Ти си героя в моя щур роман,

красивите ми мисли всяка вечер,

в безвремието някога избран,

ме преоткриваш атомен и вечен.

Обичам нашта нежна тишина,

следите ти по тялото ми сбрани,

не се усещам никога сама,

докато скитам по пътеките прибрани

във твоята магическа душа,

орисана да ме обича вечно,

да ми прощава даже да сгреша,

със мене да танцува във безбрежност.

Ще бъда с теб и в други светове,

във други сънища и аналози,

ще ни запазят силни ветрове

в космичните надземни коловози.

24.12.2018г.

Елица