Два огъня...

 

 

„В стихията бушуваща стоя
и смело изучавам нестинарство.“

                                   Zemela

 

 

Два огъня…

 

Два огъня сме – аз и ти,

небето и земята все събрали,

а общата душа лети,

по вихрените звездни магистрали.

 

Притискат неизречени слова,

те винаги от ляво ни прогарят,

а пък от дясно свети обичта -

съдбите ни във нея се стопяват.

 

На изток аз раста сред равнина,

а ти на запад крачиш устремено,

два пламъка творящи мъдростта,

едно сърце сред бурите спасено.

 

Разтрелват ни все тайни за преди,

за стари времена, и злоба, ревност,

тъй всичко е във моите очи –

една забравена отдавна вечност.

 

Обелих аз докрайно колене

докато скитах тиха сред полята,

сподвижници ми бяха ветрове

и златни класове сред необята.

 

А отговори времето тъче

на своя стан от мъка и копнежи,

към теб протягам своите ръце

във някакви отколешни стремежи.

 

Чуй, слънцето във мен се извиси,

отново ме беляза като птица

прошепна ми : „Със него полети -

Единствена звезда – Зорница“.

 

Тъй моя огън в теб се приюти,

а твоя в светлината ми възкръсна,

досбъднаха се купища мечти,

а любовта над всички се разпръсна.

 

15.09.2021г.

Елица

 

На пламъка близнак

 

*****

Не ме забравяй...

 

 

 

"Не, няма миг без чудеса!

Живот би нямало без чудо!"

Дора Габе

 

Не ме забравяй...

 

Случайността ли с тебе ме събра

или бе начартано тъй отдавна?

Открадна нежно моята душа

разказана в историята славна.

 

Разпали в мен неистово страстта,

очите ми отвори ослепели,

усетила неистово зова

се втурнах в лабиринти остарели.

 

Замислено във себе си те скрих

и думичка на никой не отроних,

жестоката цена без глас платих,

"Не ме забравяй" само те помолих.

 

А после през годините поех

във трудните до смърт кармични битки,

от твойта сила тихичко си взех

за амулет по звездните отбивки.

 

Но днес ме срещаш в друга светлина,

аз меч държа във своята десница,

кова със смелост нови правила -

за мен и теб, за цяла върволица.

 

Ще надделее зная любовта

край Извора родена тъй отдавна,

а наште силни вятърни крила

до теб ще ме досбъднат Главна.

 

04.09.2021г.

Елица

 

*****

1998 година...

 

 …. или нещо за внезапно нахлулите спомени….

 

 

*****

Не е важно колко дни има в живота ти,
важно е колко живот има в дните ти...
Не е важно какво имаш в живота си,
важно е кого имаш в него...
Не е важно какво си получил в живота,
важно е какво и на кого си дал...
Не всичко се плаща с пари.
За най-важните неща,
плащаме с късчета от душата си!

Арт Бъкуолд

 

 

*****

 

 

 *****

 

 

*****

 

Яснотата....

 

 

Яснотата...

 

Яснотата в мене е импулс,

в него няма стръкче съпротива,

бие равномерно моя пулс,

вътре се усещам пак щастлива.

 

Във съня ми тича водопад

и надежда в ново измерение,

а в следите мъдър листопад

носи отговори без съмнение.

 

Някакъв човек върви,

а момиче гълъбите храни,

моите усмихнати очи,

все лекуват старите ни рани.

 

Мостове от минало шептят,

пак от пепел Феникс се издига,

птиците замислено летят,

пощальонът вече не пристига.

 

Скрита е във джоба любовта,

пак решавам ребуси, загадки,

вътре в тебе зная, че блестя,

във минути вятърни и кратки.

 

Чака ме безкрайното море

и скалата с огнен отпечатък,

там ще се завърнем под небе

пазещо съдбата ни нататък.

 

09.08.2021г.

Елица

 

*****