Яснотата...
Яснотата в мене е импулс,
в него няма стръкче съпротива,
бие равномерно моя пулс,
вътре се усещам пак щастлива.
Във съня ми тича водопад
и надежда в ново измерение,
а в следите мъдър листопад
носи отговори без съмнение.
Някакъв човек върви,
а момиче гълъбите храни,
моите усмихнати очи,
все лекуват старите ни рани.
Мостове от минало шептят,
пак от пепел Феникс се издига,
птиците замислено летят,
пощальонът вече не пристига.
Скрита е във джоба любовта,
пак решавам ребуси, загадки,
вътре в тебе зная, че блестя,
във минути вятърни и кратки.
Чака ме безкрайното море
и скалата с огнен отпечатък,
там ще се завърнем под небе
пазещо съдбата ни нататък.
09.08.2021г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар