The Line....

* * * * *

плаках пак…

за Теб и онова разбиране…

което се изгуби между вятъра…

отдавна…

бях дете, а ти си тръгна…

там – във светлото…

остави ме объркана…

в една полуреалност…

със изкривено от сълзите

съществуване…

с размити по стъклото капки дъжд…

със слънце…

вече незатоплящо…

студено ми е…

много много дни…

но свикнах повече да Вярвам

в себе си…

в сърцето си….

в една душа обречена

на вечно лутане…

някъде към Вечното…

за теб си мисля…

Винаги когато слънчев лъч…

на челото ми в утрото

почука…

до болка вия, плача

и без глас…

опитала от всичко

да се скрия…

И пак Сама ще трябва да реша…

да оцелея

или да изчезна…

в една мечта

за малко ще се приютя…

а после пак

с реалността си

ще се слея…

* * * * *