За приятелството Вечно....

 

* * * * * Има неща в живота ни, които просто са константни... Не съм се замисляла над това, че в живота ми има хора, приятели с които каквито и разстояния, месеци и години да ме делят, остават вътре в мен, част от мен и срещнем ли се дори след много време все едно не сме се разделяли... Незнам, може би и интернет помага за това усещане, НО.... Съвсем различно е усещането при личния контакт.... Не бях виждала Дидо от 10 години, да като че ли се видяхме последно през 2001-ва... Далеч е той, зад граница.... Пътува къде ли не по света.... Но тая вечер се появи и си изкарахме чудесно.... Казахме си толкова неща, направи ни съпричастни на неговия свят, ние пък му описахме нашия.... Прегърнахме се така, както само ние се прегръщаме още от детството... Някак си пак се стоплих - > с онази топлина и нежност, която винаги изпитвам когато мисля за приятелите ми от ученическата ни компания - момчетата и аз и Ирка... Пръсна ни времето, къде ли не по тоя свят.... , но някъде дълбоко в себе си продължаваме да сме свързани едни с други - чрез всички хубави мигове които преживяхме преди 20 години заедно, с любимите ни песни, с еднаквите честоти на функциониране на душите ни, изобщо с цялото ни Наше.... В момента се усмихвам.... Вероятно ще се усмихвам още много дни напред.... Дали ще ми се случи някога да пътувам по Road 66 в Америка Дидо би отговорил - защо не - "Започвай да събираш парите, Еличке! (както се избъзика тая вечер да заделям от закуски и да не "мухам" банички.... не че аз ям такива, но така е думата).... А той се пребори с толкова много трудности, за да намери неговото си място под слънцето, така както се борихме и продължаваме ежедневно да се борим всички от тайфата.... Мило ми става като си помисля.... Близо до Дидо, до Тошо, до Боян, до Ирка се чувствам пак на седемнадесет...., безгрижна, волна, сигурна че бъдещето ще ми донесе само щастливи предизвикателства, които най-вече ще ме накарат да се забавлявам и усмихвам повече.... Далеч сме едни от други днес, но когато имаме наистина нужда от приятелско рамо и то се появява.... като тогава - в автобуса преди няколко месеца - от всички места в автобуса се оказа, че с Ирка сме си купили билети една до друга, без да знаем една за друга, че ще пътуваме (аз дори не знаех, че тя е в България)...., а после пътя до София беше супер - наваксахме за незнам си колко години назад.... и беше топло и уютно, така както само ние можем да си го изпитаме, в нашия си сакрален приятелски свят.... Щастливка съм аз с тези мои приятели.... Трябва да сме благодарни на съдбата, че ни срещна и събра заедно преди толкова години.... Дидо тая вечер ми припомни за старата бас китара.... Май трябва да я извадя от калъфа, преди години той ми я даде всъщност.... Не е забравил.... Може пък на лято да "ударим" един Hush в градината колко му е..... Ей я къде е Америка - > разстоянията са, за да се преодоляват.... Обич е чувството, което изпитах - обич към всичко хубаво от миналото ни, което винаги ще държи оня наш приятелски кръг цял, независимо от всичко, Приятелство в най-чистия вид необременено от условности е думата, която винаги ще характеризира невидимата връзка помежду ни, независимо от разстоянията, времето, случванията в живота ни, Вечност е отвъд времевия критерий за случване на всичко между мен и приятелите ми от ученическите години - нещо постоянно, константно опорно, в което има някакъв невидим огън, от който винаги можеш да почерпиш сила или просто да се стоплиш, когато ти е студено.... Хубави са такива срещи.... Радвам се, че най-накрая видях Дидо след толкова много време.... Радвам се, че Съдбата ни срещна с Ирка в оня автобус преди време.... Радвам се, че Тошо го има и винаги мога да му се обадя, да му кажа "Хей, здравей, Тоше, обадих се просто да чуя гласа ти!"..... Радвам се, че Боян подарява усмивки и оптимизъм без значение на кого, в дните.... Радвам се, че Станислав иска да преследва мечтите си свързани с моделизъм, напук на това че мечтателите не са много на почит в днешно време.... Радвам се, че ги имам в сърцето си.... Приятелите от детството ми..... Онези, които винаги ме връщат към най-доброто у мен! И вярвам, че така ще е и за вбъдеще! Обичам ви! И тъй ще е! И без Цепелин не може щом се разказва за Дидо....  ..... и за всички нас от ученическата тайфа!!!   * * * * *  * * * * *