Summertime Sadness….

 

*****

eдна тъга след лятото извира

потича като вятърен рефрен

магията отново преоткрила

се втурвам след отлитащия ден

а босите ми стъпки мълчаливо

пак  отразяват бряг и светлина

от  облаци погалена  игриво

усещам  част от твойта топлина

усмивка нежна пари в мойте длани

и птиците танцуват във синхрон

мечтите ми във сънища избрани

по пътища се скитат в полутон

политам във небесните полета

прегърнали душата ми с копнеж

говоря със вълшебните дървета

облечени във цветно-летен скреж

аз само теб откривам в синевата

във всяка глътка слънце сред дъжда

със твоя глас ми шепне тишината

щастлива съм дори и да тъжа

@Eli

 

*****

Трасиране (през) (в) (между) реалността….

*****

прободена безшумно и родена

във утро на стопени небеса

от сцена на Вселените свалена

за да дарява по Земята доброта

минутите заскитаха с усмивка

валеше във косите и дъжда

един слепец мечтите и поиска

подаде ги с пречистена душа

съшиваше парцалените кукли

прегърнала тревожна тишина

със тайна мисъл в скитащите букви

пренареди за себе си света

в една река с надежда се огледа

със струните на вятър поигра

и все така усмихната и бледа

във бурите със нежност оцеля

а после миг дойде да си замине

отново да пребъде във звезда

реалността – тя няма да загине

остави я - тунел през Вечността

@Eli

 

*****

Ще полетя.... Ще полетим....

Когато вятърът докосне сетивата

в едно Обичане от времето избрано

смълчана в миг се скривам във душата

сред атоми шептяща разпиляно….

А капки нежност от Луна родени

в косите ми попиват пак щастливо

мечтите ми в зелено оцветени

в небето отразяват се красиво….

Безкраен полет в тихата Вселена

от Мен и Теб с вълшебство сътворена….

 

изображение от тук

 

ps :  Едно любимо клипче :)))

****

Дилеми....

(Размисли в живеенето…)

назъбено минутите отхапват

от вярата ми

късат обичта

и онзи топъл порив

на забрава

отлита и завръща се студа

изпразнено от ветрове

огнище

самотно грачи в нощна

тишина

вървя със боси стъпки по стърнище

а във очите няма светлина

изплаках цялата си сила

във реките

очаквайки прегръдка във дъжда

изчезващ силует

в мъглите

и липсваща в ръката ми ръка

да бъда грешна

някак се научих

прегърнала безкрайната вина

разбиране възможно

не получих

но и това с готовност ще простя

кога изгубихме

магическото чувство

за миг преплело нашите съдби

не искам във душата да е пусто

да няма слънце

в идващите дни

да си отида или да остана

да полетя или пък да вървя

полезен ход май вече

не остана

на граница съм

чуваш ли Съдба

@Eli

                          

Откакто те обичам....

*****

от оня миг

във който те обичам

душата ми по-истински звучи

а босите ми стъпки

в мрака

оставят видими за звездното следи

косите ми

по вятър разпилени

събират пътища във лятна

тишина

а мислите ми в твоите поспрели

прегръщат пак желана свобода

от оня миг

във който те обичам

по-бързо някак времето лети

вълшебни думи

шепнейки изричам

изгубена в простора от мечти

и все така съм

малка уязвима

там някъде на края на света

Единствена сред многото Любима

в безкрая странно случена

Съдба

@Eli

                       
                                       

Необходимост ли е….

*****

необходимост ли е приливът

когато

една вълна изгубва океана

попила там –

във пясъчното злато

за него плаче тя пак

разпиляна

необходимост ли е отливът

когато

една вълна прегръща океана

потънала

в мастилено дълбоко

в прегръдката му

само е разбрана

необходимост ли е по брега

да ходиш когато

във простора се откриваш

и в хиляди неписани

закони

ти своя път сред звездното

съзираш

необходимост е единствено

Зората

в която се оглеждаш мълчаливо

а после стъпките ти –

песен във водата

към бъдното

отнасят те щастливо

@Eli

                     

                            

 ***

Летния вечен рефрен....

На-на-нанана-нана-на - е.... :)))

I'm Into You....

….  Мечтание ….

Дръж се за мен.....

*****

вървя

по острото назъбено стърнище

очите слепи

във косите прах

една звезда сълзите пресушава

и пътя осветява

пак

за мен се дръж

това остава само

в торбата от горчива самота

макар понякога

от болка да пресяда

в тунела май се вижда

светлина

какво е щастието

мигове от вечност

накъсани лъжливо във зори

в очите ми

угаснала безбрежност

в ръцете ти

заключено “преди”

незнам защо

изгубих цветовете

на миналите близки небеса

далече съм

във плен на ветровете

и следвам просто

нишката Съдба

ще те (го) Обичам Винаги

в безкрая

по странна траектория с лъчи

от птиците аз знам

че ще узная

дали в съня му (ти)

моя глас звучи

за мен се дръж

това остава само

когато бурята до край ни изтощи

вълшебен Феникс

в скитащото ято

дарява сила

в идващите дни

@Eli

                

   

< - >

Спомни си бъдещето…..

*****

спомни си бъдещето

там където

изписано е всичко

още в миналото

а стъпките Съдбовно извървени

по миговете случват

думите ни

една врата

отворена случайно

в декември

някъде на свечеряване

и слънчево-заспало откровение

душа открита

май по пълнолуние

едни ръце

измръзнали във преспите

докато пръстите им пишеха

Обичам те

а после танц в реките

заблестелите

в едно магично и смълчано вричане

спомни си бъдещето

в него се дочакваме

на оня кръстопът

от всички сънища

един във друг

сред вятъра потъваме

и някъде в безкрая се изгубваме

@Eli

                                         

                                   *****

Заплаквам всеки път, когато….

*****

заплаквам всеки път

когато

вълни погалят моите коси

една скала

в безкрая ми нашепва

за миналите

тъй щастливи дни

сълзи-кристали

бавно се изливат

попиват във зелената трева

и своя път към бъдното

намират

а аз оставам

все така сама

очите ми –

две езерни подкови

се сливат като песен

със дъжда

и знам душата

всичко ще пребори

дори за миг в нощта да потъжа

заплаквам всеки път

когато

напиша Обич в синьото небе

а после сгушена

във скитащия вятър

у мен откривам

Твоето сърце   

@Eli

                               

Размисли по път (вслушана в сърцето)....

*****

уморена скитам всяка нощ

и боси стъпки пръскам сред звездите

Луната гледа с тихата си мощ

а от въпроси моя свят обвит е

нашепва вятър сладко-син рефрен

една надежда скрито се процежда

а погледа на птици устремен

във свят вълшебен странно  ме отвежда

измокрена във бисерни реки

а после в слънце златно  изсушена

една мечта в косите ми блести

сред летните мъгли родена

и чакам знак житейски нелогичен

но вътре в мен отекващ като брод

а избора – той винаги е личен

и вид рожденно дефиниран код

нетърсеното щастие ще случа

там някъде накрая на света

кармичните уроци ще науча

докато тичам все след Любовта

@Eli

 

*****

Има кътче в моето сърце….

* * * * *

има кътче в моето сърце

където слънце вятъра пресича

там сливам се със Теб в едно небе

надежда бяла страстно ме съблича….

има кътче в моето сърце

където всички думи са вълшебни

и влюбени щастливи цветове

преплитат се във мислите ми звездни….

има кътче в моето сърце

където всички рани са лечими

безгрижна скитам пак като хлапе

по улици от минало любими….

има кътче в моето сърце

където всички тайни са реалност

и сгушена в любимите ръце

трептя в Живот – магическа безкрайност….

@Eli

 

*****

Love Is....

Music waterfalls....

* * * * *

Любовта е парче самота

Скрита в късове от времето

Любовта е Моята във Твоята душа

Невъзможност да напуснем стремето.....

Любовта е част от Вечността

Във която ще се слеем дишайки

Любовта е сянката на Мъдростта

В търсенето на която пишейки....

С Теб намерихме брега

Там по който още все тъй скитайки

Ще дочакаме снега

Със мечтите си политайки....