Вятърна любов...
(Космически
спомен)
Някога бях късче от звезда
Волна обикалях световете
В някаква космическа тъма
Връзвах със надежда ветровете
Скитах със кометите надлъж
Битки водех после се завръщах
Бях частица от море и дъжд
Твоите понятия обръщах
Силна беше общата душа
Можеше да плува и обича
Цялата обляна в светлина
Знаеше да хапе и да тича
Някъде далеч са тези дни
Във които бяхме тъй щастливи
После облак тук ни приземи
Сред мечти и залези красиви
Още помня твоето лице
То ме буди сутрин със усмивка
С него съм порастнало дете
Романтична слънчева щастливка
Ала ти не искаш вече с мен
Времето да спреш и да заминем
Тръгнах си от огнения плен
Само знам че няма да загинем
Сбогом моя вятърна любов
Светъл бряг и тихо разстояние
Чака ме различния живот
А ти оставаш просто изпитание.
24.02.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар