на теб
смълчана
съм не са ми нужни думи
запратих ги
в простора светло син
превърнаха
се в птици и контури
в завоя на
копнежа ми един….
сега е тихо
и безкрайно късно
за стъпки и
очи за правила
в душата ми
е глухо после пусто
дали е твоя
шепот в есента…
избрах да
си отида за да светиш
и да
разпериш вятърни криле
дано покой
в безкрая да намериш
и свое
място в нечие сърце…
не мога да
съм друга и не мразя
а тебе ще
обичам до живот
една надежда
в себе си ще пазя
докато няма
тлея във залог…
а пътят
извървян мъгла посипа
дъжда го
изрисува със следи
когато
някой търси той намира
единствено е
нужно да върви…
15.11.2013г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар