снимка Интернет
***
Достигнах най-накрая точка Скок
Ръце разперих
Вдъхнах през очите
Сърцето си ритмично призовах
Да ме държи далече
От скалите
Помолих се на Бог във свобода
Със вяра и любов
Да ме закриля
А после се засилих
В синева
Сред вятъра оставих
Свойта диря
И вече птица бях
Без правила
Контурите си следвах
Окрилена
Усещах вътре в мене
Радостта
Че най-накрая
Съм осъществена
Сподиряха ме облачни лъчи
Говориха със мен
Дъждовни капки
Безбройните неистови
Звезди
Огряваха копнежите ми
Кратки
Напълно изживях
Съдбовен миг
Попих безкрая
В своята зеница
Накрая се разбих в щастливост
С вик
Превърнах се
В космическа честица
Сега съм в Теб
Невидим сладък прах
Усмихвам се
На цялата Вселена
Смълчана съм
Но вече няма страх
Чудесно Е
Да си (само)спасена
21.11.2013г.
@Eli
снимка Интернет
***
strahoten stih , muzika i video.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Еви,
Изтриваненезнам...
Такъв какъвто се появи в конкретния момент е стиха...
Ако не го запиша в същия миг, в който думите се подредят
в съзнанието ми - отлитат и после се появява нова и различна буквена визуализация... Нямам обяснение, не ги помня наизуст...
Някои ги сънувам, събуждам се и веднага трябва да ги запиша, защото до сутринта са излетели в безкрая....
Бих искала да мога така, като мъжа в клипчето...
Може и да съм го можела някога преди...
Вероятно и затова съм съзнателно ментално силна и когато реша и приема дадено нещо за изчерпано на конкретното място, по конкретния начин, но забележи като вид комуникация, а не усещане... отивам си... и не гледам назад, не търся, не чета, не слушам... нищо... - права линия.....като се концентрирам единствено и само напред.... С онези, с които съм била свързана с обич, връзката остава, дори да мълча с години или дори до края на пътуването... Думите ми трябва да бъдат четени внимателно навреме и да бъдат разбирани по Правилният начин, защото когато спра да шепна и остане само менталната обвързаност, става много сложно и объркващо, не за мен а за отсрещния.... :))
Казах ти малко тайни от кухнята за вълшебности!:))
Прегръщам те и ще си изпълнявам даденото обещание за песничките!
Ели
Ели, много хубав стих! Влизам тук от време на време и се докосвам до твоя свят. Ти си от хората, които оставят следи! Поздрави, Самоспасена!
ОтговорИзтриванеВася (paciencia)
Вася,
Изтриванездрасти! Много се радвам, че ми писа, мила! :))
Аз виждам, че влизаш и ти благодаря!
Пиши ми винаги, когато ти се прииска и нещо от постнатото те докосне. Има дни когато тук "изливам" интензивно, после затихвам и така... малко на приливи и отливи, но това местенце е моето вълшебно кътче - то си е с визия по мое усмотрение, в него може да се проследи хронологията на много повече събития от моя вътрешен свят, обичам да влизам тук и да си чета назад и да се анализирам, или просто да гледам интерфейса на фона на някоя песничка - почивам си по тоя начин от доста напрегнатото ми ежедневие...
Коментарите като бъдат написани влизат в модерацията ми, получавам съобщения на мейл-а и своевременно ги удобрявам...:))))
Радостна съм, ако някой ми последва стъпките и намине насам да си говорим...
Незнам... Тук ми е по-спокойно, без условности, без някакви полемики за първи-втори страници... Обичам да виждам логовете, дори и да бъда мълчана... Понякога съпреживяването не се нуждае от думи, поне при мен е така... Много е важно да знаеш, че някъде там... не си сам-самичък....
Много се радвам, че ми писа! Пак ела, ще те чакам, Вася!
Спокойна нощ,
Ели
Лека нощ, Ели! Приятно ми беше да постоя при теб. Разходих се. Тихо, Вълшебно е!
ОтговорИзтриванеВася
Да.... и аз си стоя нощем тук, като не мога да заспя... Хвана ме май есенно-зимния депрешън... Мине не мине проливам нощни сълзи, или просто някои обиди са ми дошли малко в повече... Незнам...
ИзтриванеЕх, ако имаше как да заспя зимен сън и да се събудя на пролет, като грейне слънцето... Обичам междинните сезони - пролетта и есента - през лятото ми е много горещо, през зимата ми е много студено... :)))) Много дълго оставих ключа за своето щастие в чужд джоб на доверие. Когато стигнах до мига с решението да си го взема обратно, чуждия джоб се оказа бая зъбат и яко ми охапа ръката, рани ми душата безкрайно болезнено, счупи ми равновесната цялост и вяра в хората на парчета.... Правя си самодивски отвари, топя ръката си в тях, но за сега не ми минава и ме боли, понякога ужасно... Важното е обаче, че си взех ключа обратно и вече си е в моя джоб, като не мисля да го преотстъпвам повече!!!
Та с такива ми ти работи трябва да се справя в моя вълшебен свят, Вася и тук на тишина, докато си гледам Космоса вътре в мен и извън мен, вярвам че времето ще ми помогне да си върна посоката, аз не гледам назад, но много ми се иска и някой друг да повярва в това...
Прегръдки,
Ели