Няма значение колко бавно вървиш,
стига да не се отказваш от пътя си.
цитат и снимка
от ~
Страничката на Маги ~ във FB
Танцът на Елиза
Беше малка и незащитена. Родена от огромната
Вселена в каменна къща на самия ръб на света. Сутрин обичаше да наблюдава
слънцето. Надникваше леко иззад белите завеси. Целуваше бледите И бузи.
Прошепваше И неразбрани слова, а после се изгубваше в пастелното небе. Реката
долу под скалата шумеше. Тичаше Елиза с боси нозе по тревата. Късаше
глухарчета. Плетеше венци. Разперваше ръце и се въртеше в кръг облечена в
дългата си бяла роба. Танцуваха пеперуди в косите И. Чертаеха ветрове очите И.
Нощем звездите И пееха приспивни песни. А тя излизаше пред малката къща. Посядаше
на стария пън пред нея и замислено наблюдаваше безкрая. Усещаше се влюбена.
Кръвта И бушуваше. Сърцето туптеше в учестен ритъм. Търсеше нечий образ дълбоко
в себе си. Не го откриваше. Чакаше търпеливо. И вървеше през сезоните. Към
своето измислено Някъде.
Пръстите И бягаха по струните. Потоци
светлина се разливаха между четирите стени, търкулваха се над прага и политаха по
незнайни пътеки. А тя натискаше, докато болезнена струя нахлуваше в костите И.
Разтягаше капилярите еластично. Изпълваше всяка клетка от тялото И с неописуем
адреналин във възторг. Косите И покриваха голите рамене. Свят нямаше. Само
музика. Дори не хвърляше поглед на нотите. Затваряше очи и откриваше
инстинктивно прагчетата. Звуците я опияняваха. Душата И бе оцветена във
пурпурно. В един миг се разливаше като бурна пенлива река. В следващия вече се
бе трансформирала в спокойно високопланинско езеро, после беше многогодишна
Ела, а в следващия миг – върба навела тъжни клони. И пак се усещаше влюбена.
Кръвта И кипеше. Сърцето И се разтваряше като цвете при разцъфване сред пролет.
Чуваше глас, но образ все тъй нямаше. Чакаше любопитна. Следваше ритъма на
стрелките в стария циферблат. Към своето сънувано Някъде.
Чертаеше до късно нощем. Проектираше красиви
сгради. В тях живееха щастливи хора. Използваше всяка фибра от ума си, за да
търси съвършенство. Обичаше да върви по стълбите на небостъргачите. Изкачваше
се все по-нагоре и по-нагоре, сякаш преодоляваше нови и нови върхове по
стъпалата на живота си. Веднъж бе със строг официален костюм, на кок и обута в
обувките с тънки високи токове. Друг път бе нахлупила защитната каска с
козирка, запретнала крачолите на дънковия панталон и подскачайки в спортните
гуменки, вземаше по две-три стъпала едновременно, докато в ръце придържаше
листи с планове и сметки. Случваше се да бъде и по сандали, с карирана памучна
риза, тъмни очила и къси елегантни панталони, които подчертаваха стройните
крака с мускулести бедра и очертани прасци. Усмихната и ведра винаги и към
всеки, когото срещнеше. Отново се усещаше влюбена. Кръвта И циркулираше.
Сърцето редуваше форми – веднъж бе квадрат, друг път триъгълник, а се случи и
така - бе дори пирамида. Чуваше глас, а образът го усещаше в мъгливото. Чакаше
съсредоточена. Следваше пътищата между съня и реалността. Към своето планувано
Някъде.
Попадна в неочакван водовърт. Бяха я научили
да стреля. Бяха я обучили да убива. Изпълняваше командите безупречно. Винаги
ставаше рано преди първата тръба. Помагаше в столовата. Пазеше доброволно
флага. Включваше се в изработването на тактическите планове. Простираше по
странен начин. Подреждаше дрехите винаги от ляво на дясно по вид и големина,
като всяка закачаше с щипки с еднаква форма и цвят. Следеше всеки един от
останалите с интерес. Изучаваше навиците им. Опитваше се да прочете мислите им.
Да предвиди действията им. Смееха се заедно. Плачеха заедно. Бягаха под дъжда
заедно и се радваха като малки деца на локвите, в които се случваше да успеят
да подскачат боси и свободни. Четеше всяко получено писмо с интерес и много
обич. Събираше ги в малка метална кутия и ги държеше в ръце, винаги когато я
прободеше носталгия по родното огнище. Много
загинаха. Други бяха спасени. Усети какво е да бягаш, а по следите ти да се
изсипва дъжд от куршуми. Беше скрита. Беше явна. Изигра уязвима. Устоя непреклонна.
С мъжете беше мъж. До жените бе жена. Дори тук се усещаше влюбена. Кръвта И се
сгъстяваше бавно и полека, а после се разреждаше стремглаво и отсечено. Сърцето
И бе свито като малка топка за бейзбол, готово всеки миг да бъде хвърлено към
Божията бухалка и изстреляно след допира до нея по неизвестна траектория към
невидими светове. Чуваше глас, а образът го виждаше с ясно очертани контури. Чакаше вярваща. Следваше ехото на стъпките от
извървените вече разстояния. Към своето Видяно Някъде.
Подпря брадичка с ръце свити в юмруци. Опря
лакти на малката дървена маса. Загледа се през открехнатия прозорец. Привечер.
Езерото блести в странно сребърно. Върховете на планината се оглеждат във
водите му и запечатват образа си в дълбините. Книгата бе разгърната на
страницата Епилог. Прокара нежни пръсти по буквите. Обичаше миризмата на
хартия. Някъде в далечината дочу звука на хлопатар. Първо се усмихна вътре в себе си. После издиша
емоцията и я пусна да се рее свободна в ефирното въздушно пространство. Стана и
разкърши рамене. Време беше за танцуване. Вече не сънуваше Мечтата. Усещаше, че
приближава времето за сбъдване. Не изпитваше страх. Просто беше. Като партия
шах. В ушите си чуваше песни на камбани, всеки път когато Истината се
приближаваше. Не чакаше. Не мислеше. Разпери ръце като птица. Пристъпи с боси
нозе по зелената морава. Пета пръсти десен крак. Само на пръсти ляв крак. Лек
скок. И странна болка преряза тялото И. Сякаш нож я раздели на две половини –
дясна и лява. Мъжка и женска. Слънчева и Лунна. Дневна и нощна. Правилна и
грешна. Обърна ги една към друга и ги вгледа.
Загуби говора си. От раз спря да бъде човешка. Вече не се чуваше просто
влюбена. Обичаше. Образа се избистри. Гласът стана висок и ясен. Викаше я. Това
правеше от години. И тя го викаше. ПОлета ускори. Последва очакван Сблъсък и
разпиляване. Сляха се викалата. Споделиха се мълчанията. Стана тихо.
Безвремието се настани в познатата си орбита. В покой. Елиза най-накрая беше с
Обичта във Някъде. Притихнала. В очакване. На ново раждане. На ново Скитане.
Танцуване. И търсене. Намиране. И пак изгубване. Частица в кръговратите на
преоткриване....
03.12.2013г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар