Снимка от Интернет
Тъгата Vs Вярата...
Тъгата се изправи срещу Вярата
Развя коси и пусна сноп стрели
Надолу разпиля отричане
От хоризонт с измислени звезди
И пак зарони сълзи в мрака си
За кръстопътя с име на жена
На който връзваше с камшик съдбите си
Преди да се завърне у дома
А Вярата безмълвна я сияеше
Обливаше я в свойта доброта
Безкрайно тъжните сълзи събираше
Във менец от Вселенска топлина
В единоборство двете се обичаха
По изгрев се превръщаха в лъчи
Тъгата светеше във цвят неистово
А Вярата се къпеше в реки
След залеза прегърнати блуждаеха
Тъгата птица бе но без криле
На криеница в сънища играеха
И скитаха във Вярното небе
Така живееха – сестри на вятъра
Събрани и разпръснати в поле
Мечтаеха за облаци и кратери
Препускайки с рисувани коне
И всяка дума всеки стон отронени
Прибираха във нечие сърце
Понякога приети друг път гонени
Пристъпваха със босите нозе
Те плуваха във своето безвремие
И носеха огромния си дар
Една за друга все да са Доверие
Пред Истината в Божият олтар
11.12.2013г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар