По Емили ДикиНски...

По Емили ДикиНски

(кратки строфи)

***

НЕВИДИМО се носи светлината

По пътища осеяни със мрак

Невеста в бялата си роба

Във търсене на земен знак

Следи с очите си оставя

Към някакъв безимен

Бряг

***

СВОБОДНА е дланта

Докосва житото тревата гали

Очите пълни със небе

Душата слънцето запали

И пак е топло

Радост е за всички

Тайната разбрали

***

ЛЯТОТО се срещна с пролетта

Целуна я по хладната и буза

А после подари И на шега медуза

Спомен от солени дълбини

Благодари му пролетта

И пак заскита

Но топло бе във нейната ръка

Подаръкът въздействаше така

***

СИМПАТИЯ е думата за близост

На две дървета

Две самотни гари

На две ръце

Посоката избрали

Когато я прошепнеш без шега

Събужда тя във тебе

Любовта

И после сън очите не спохожда

Историята става сложна

***

БЕЗИМЕННИ човешките постъпки

На фона на световна суета

Изглеждат като пясъчни отломки

На замъци от сол и чудеса

Небето – онемелия свидетел

Ги пази в извора

За добродетел

20.06.2014г.

@Eli