Откакто...

---

Откакто...

Откакто (се случи нечаканото срещане)

Светът се върти на обратно с подсвиркване

Заспива с лъжица и сърп под леглото си

А утрини мяукат в протяжност по котешки

Разсеяна е по върховете на пръстите

И по съединителните точки на линиите

Очертани от някой дълбоко в петите и

Откакто (разляхте с усмивка мастилото)

Пътят е тесен и води до никъде

Облича се в рокли по-рядко е атомна

Слуша щурците когато вали

А с устни рисува съдби многоточия

На всичките букви които изписва

На дъската небесна с тебешир от очите си

Откакто (закичи талисмана за щастие)

Откри че ще може да полита сънувайки

Да те убива отново и стилно за сбъдване

А ти да възкръсваш за ново разпъване

На клада със нея в ритуал за обичане

А после от рани да ваеш история

От вашите викове полъх за бъдеще

Откакто (се дави безкрайна и езерна)

Прости страховете и всички напразности

Вратите открехна със звън и за другите

Но чакат на прага и час Пълнолуние

Омесва си хлябове с изгрев и митове

А после нахранва бездумна копнежите

Онези безвременни скрити и каменни

Откакто (замлъкна във мрака  китарата)

Заспало небето сънува звездите си

А вятърът брули със тихо посоките

Треви се превърнаха в път на сълзите и

В безкрайните птици се спря хоризонта и

И се паркира безредно и сиво във ъгъла

Очаквайки някакво в есен пробуждане

Откакто ( си неин )

Май намери пак себе си

Но не просто кожа от тотем на дедите и

А светло и бликащо с устрем от извора

В което е бяла и някак единствена

А тази Любов като скитник в съзвучие

Я(те) учи да вярва(ш) и в невъзможните истини

18.09.2013г.

@Eli

---

 

***