Заваля...
Заваля и
валя цяло лято. Заличи сезоните и попи мислите им в мокрите си следи.Разпиля
надеждата. Роди страхове. Отне радостта. Улиците заблестяха. Гладкият асфалт
отрази сълзите на небето. Стъпките – солени и кратки изтриха миналото.В
минутите за пауза между две дъждовни
сонати, птици галеха с гласовете си безкрая. Течеше процес на пречистване.
Хората се затвориха. Забравиха за компютрите. Хукнаха боси в росната трева.
Разхождаха се с мокри коси. Усещаха свободата с всяка фибра на телата си. Постепенно
страховете бяха подтиснати. Радостта се завърна. Босите стъпки стопиха
тревогите. Земята отново се пробуди за нов живот. Търпението и постоянството
родиха истина. После слънцето се усмихна. Изсуши мокрия асфалт. Нажежи мислите
до червено. Дойде мигът на новото начало. Държахме се за ръце. Всички заедно.
Вечер отправяхме молитви към безкрая. Сутрин прегръщахме небето. Кръговрата бе
завършен. Пауза. А после отлитане. Време беше да потърсим своя дом. Да открием
корените си. Дъжда беше спрял. Пътеките бяха отворени. Просто... тръгнахме...
19.04.2015г.
@Eli
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар