Сред Вселените…
вилнеят бури тихи във душата ми
небето им приглася във тоналност
една надежда скрита още в дланите
сърцето ми разтупква във сакралност
пилея вяра радост и очакване
в око на вятър скитам непринудена
и чакам да отминат пак сезоните
за да те срещна в синьото събудена
мълчи ми се устата е залепнала
а дните се изнизват в коловозите
и някак по-щастлива и укрепнала
ще победя на времето залозите
накрая ни очаква пак пътуване
към мястото ни скрито сред Вселените
ще свърши и безкрайното тъгуване
по нашето изгубено безвремие
14.07.2015г.
@Eli
Няма коментари:
Публикуване на коментар