Love secret …

изображение от тук

* * * * *

Земята застинала. Като дълбокото на пресъхнала в мъглите река. Нещо те схваща за гърлото. Усещаш крилата пречупени. Въртиш се в съня. Оплиташ се в косите ми. Странни мисли за нетърсените  мечти. Някак всичко от цветно се превръща в черно-бяло. Изстива. А ръцете -студени.  Прозорците неми крещят. И тъмни. Отчаян вой от зимния вятър зад прозореца.  Редуват се дните, а ти и аз спим с отворени очи. В различни стаи. В различни измерения. Искаш да се събудиш, но някак си не се получава. Искам да заспя още по-дълбоко. И всичко заради нещо нечакано, но случeно в набраздената спирала на времето. В едно топло завинаги отлетяло безвремие. Родено в разпръснатата светлина от танцуващи в тревите боси нозе. А слънцето ме полюля. За малко. После ме търкулна по стръмното. Една усмивка стопена сред звездите. Поглед през рамо и намигване. Помниш ли? Бях аз. Затичах се и те прегърнах. Хей!  Не очакваше. Не мислеше, че може да ти се случи, нали? И аз не помнех шепота от сълзите ми. Те плиснаха с ослепителен трясък някъде назад преди. Стопиха се в един китарен  звън. Върна ми го. Нечакано. Защо? Боли и ми е хубаво. Докосвам с устните стъклото. Усещам твоя дъх във вятъра. Затопли ме, а после се разпръсна.  Обгърна ме и приласка невидимите купчинки на приказна съдба. Май че те върнах. А този кръстопът те бе разпънал пак във безпосочност. Плачеш ли? Аз вече не. Единствено във мислите. Понякога. Усмихваш ми се в тъмното, с онези непознатите очи. И се страхуваш. Страхувай се. Човешко е. Не те виня. Сама избрах така. Погрешното. Но минало е. Даже и да няма връщане.  Във бъдещето обещавам, че не ще греша. А рисковете те са част от времето. Аз скочих във дълбокото. Потъвам. Загивам в синьото. Но Ти – ти ме спасяваш Винаги. Без да ми искаш нищо във замяна. Единствено да съществувам. Дишайки. А чаках ли изобщо нещо – кристален дъжд и танц във тъмното, едни гърди, в които да се сгуша, с невидимата птица на страстта да полетя за кратък миг преди да се разбия, голямото невидимо мълчание  и дълбините ти в които да потъна искайки.  Дочаках ли ги.... Май че да.....А тайните.... Ех, те са самотата ни.... В която се изгубваме. Немеем. Крещим. Превръщаме се в пепел. И се възраждаме. Политаме отново. Разбиваме се със носталгия. Пак се смеем. И до кога така..... До оня миг на осъзната оцелялост. До оня миг, във който ще те видя до някой светофар. Усмихваш се и чакаш. А аз пресичам на червено. Нарушителка. Но тъй прекрасна в своята избраност. Докосвам нежно дланите ти докато се разминаваме. С връхчетата на пръстите си. Горчиво-сладко, без емоция. Дори не гледам в теб, а някъде в далечното. Аз виждам бъдещето, знаеш ли? Там винаги ще чакаш мен. А аз за тебе ще си мисля шепнейки...   В съня ти пак ще съм вълна. А ти във утрото ми – океана. Любовна тайна орисана да бъде вечно жива. В магическата каменна гора. Във нея винаги със мене ще се скриваш. А тишината на нощта ще ни раздира. Ще влива теб във мен, а мен във тебе ще открива. Така го чувствам. Просто помълчи. В безкрайността следите оцеляват. „Ще те намеря” – каза ми така..... Аз още вярвам. Във нощите броя до сто. Но някак си сред цифрите оставам. Ще спирам вече. Трябва да вървя.  А влюбените пазят ги звездите.  Молитвата за здраве ще мълвя. Другото.... ех, другото е песен сред мечтите.....

18.01.2012г.

 

* * * * *

Любовна тайна ме изгаря,
държи сърцето във омая,
какво ще ми дари не зная,
прекрасни образи чертая....

Във сънища ме навестява,
от мен самата ме спасява,
под снежни преспи оцелява,
вълшебства странни сътворява....

Сред ветровете ме съзира,
в душата ми без глас пулсира,
през висините път намира,
до моята врата се спира....

Превръща ме във птица бяла,
усещам се отново цяла,
години знам над мен е бдяла,
невидимо живота ми огряла....

29.01.2012г.