снимка
Всяка жена –
една Вселена
Ден след ден…..
разказвам и а тя не вярва
далечни са и нашите звезди
да спра да виждам настоява
да бъда както съм била преди
не е възможно аз отново грея
съединявам древни светове
във тази приказка ще оцелея
и трима ще сме в общото небе
ще ми е мъчно тук да я оставя
със спомени за вяра и мечти
вълшебството за вечност ще направя
а после ще си тръгна във зори
години ще минават и ще шепнат
свободни ний далече ще летим
при спомена очите ще потрепват
и по-щастливи в песен ще блестим
но тук сме още във сегашно време
по пътища оставяме следи
а слънцето неистово се смее
душите ни огрява със лъчи
върви към мен и бавно приближавай
мълчи ме с твойта огнена тъга
и ден след ден във мене оцелявай
в очакване да срещнеш любовта
27.05.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар