Стрелките щом дванадесет
посочат...
Очите ми зелени и добри
Те пазят отдалеч във
мрака
Останало е всичко във
преди
Единствено часовника ми
трака
Аз пак съм бяла нежна тишина
Една частица вяра и
надежда
Изпълва ме безкрайна
светлина
На дълъг път копнежа ме
отвежда
А ти си още главния
герой
Във приказка за много
болка
Шепти безмълвно десния
завой
Във странната ни земна
обиколка
Различни сме във
днешните си дни
Наивността ми вече е
стопена
Душата ми аз знам ще преболи
Във приказка докрай
осъществена
Не ме обичай просто ме
пази
За вечността сме двама
отредени
В плеядиански пролетни
мъгли
Душите ни една в една са
слени
Но много време мина от
тогаз
Любов по-силна смело ме
застигна
Прошепна ми с магичния
си глас
Хлапашки във дъжда ми
смигна
Дарих му мойто вятърно
сърце
И знам ще ме обича вечно
Той пламъкът ми с теб ще
разбере
Ще ни последва в
царството небесно
А пъзела вълшебен се
реди
Чертаят се следи и
разстояния
Закрилят ни красивите
звезди
Със своите магически
сияния
Ела си тук във родната
земя
Стрелките щом дванадесет
посочат
И скитащи по есенна
трева
Нозете ми към теб ще се
насочат
21.08.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар