Не са далече дверите на Рая…
обичам те това ми е проблема
но разума се блъска вътре в мен
изправена във патова дилема
аз крача във замиращия ден
а ти мълчиш но чувам в бяло грее
гласът ти като хиляди слънца
и тихо във забързаното време
аз пак прегръщам твоята душа
не мога да избягам и да искам
веригата е здрава и гори
за кой ли път копнежа си подтискам
страхувам се от него ме боли
все още си неистово далече
но ще се върнеш в есенна зора
вселената на чакане обрече
вълшебните ни огнени крила
избирам него ти си ме предавал
и днес е раздвоена любовта
от вятъра на сън си ме създавал
по старите вълшебни правила
обичай ме не мога да те съдя
ала съм друга вече помъдрях
едва ли някой ден ще те разлюбя
но и без теб в живота оцелях
за обичта ще мислим най-накрая
когато в боя змея победим
не са далече дверите на Рая
света за него ние ще спасим
29.08.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар