Посока...

Посока…

Въртят часовниците тихичко стрелките

и хиляди посоки избледняват,

прегърнати със тебе под липите,

вървим в следите дето се стопяват.

Препускаме в отминали години

през първите целувки в дъждовете,

през радости мечтите ни спасили,

през кротката всевласт на ветровете.

Отново галиш русите къдрици

търкулнати в очите ми щастливо,

а аз се скривам в твоите зеници

загледани във скитащо хвърчило.

Пораства пак във мене любовта ти,

до кости ме изгаря твоя пламък,

а аз се сливам сребърна с кръвта ти –

частица нежност, вяра, сетен залък.

През времето се реем вечно двама

и зная ще открием с теб кивота,

повярвай ми тъй мъничко остана,

да пренапишем пътя на живота.

Достатъчно е просто да те има,

духът ни общ в безкрая да пулсира,

за теб оставам вечната любима,

а ти за мен – посока във Всемира.

05.07.2020г.

Елица

На Жоро с много обич <3