Пренаписан свят…
Минутите текат и някак нежно
далеч се скита моето сърце,
във утрото припламва безметежно
и се изгубва в синьото небе.
Препускам през прозрачните простори
и се завръщам бяла у дома,
досбъднала природните закони
изгрява мойта алена звезда.
Забравен праг и къщичка на плажа,
лазурното нашепващо море,
ах, колко много искам да разкажа
в молитва сплела двете си ръце.
Плеядите очакват дълго време
да се отвори пътя ни към тях,
да се отхвърли старото ни бреме,
отново да е слънчев необят.
Невидима е нишката звънлива,
на изток пак ще бъде светлина,
една надежда сладка и горчива
ще пренапише атомно света.
29.07.2020г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар