До безкрай...

До безкрай…

Аз чувам твоя глас и тази песен

изплакваща събраната тъга,

вървиме двамата по път отвесен

отвеждащ ни на края на света.

И там танцувам – смела и красива

с разрошени от вятъра коси,

една любов отново грее жива,

оставяйки във бъдното следи.

Но правилата днес са други, нетипични,

пак вечността се сбира във едно,

а моите предели архаични

закрилят нашто вятърно стебло.

Бъди ми брат, защитник и ограда,

момчето от света за чудеса,

ще грее пак отколешната клада -

на нея аз и ти сред небеса.

Ще те запази моята сакралност,

ще ме израснат твойте рамене

и заедно в невидима тоналност

ще сътворим магическо сърце,

защото аз съм твоето момиче –

онази вечност с перлени криле

и знай, че до безкрай ще те обичам

защото те познавам най-добре.

21.07.2020г.

Елица