Понякога...

Понякога...

Понякога съм сбъдната мечта

по твоите щастливи коловози,

а друг път съм красивата трева,

в която виждаш звездни еднорози.

Понякога съм огън и вода,

една щастлива вечност от безкрая,

и всички нарушени правила

от мен и теб – защитници на Рая.

Понякога съм твоя странен сън

във който скиташ бос и много малък

и някакъв далечен светъл звън,

последния ти тъй предречен залък.

Понякога съм мила и добра,

а друг път съм бушуваща и пряма,

разпервам свойте вятърни крила

и пак към теб се втурвам като хала.

Понякога съм цялата любов

и тихичко във костите ти пея,

а пътя ми измислен и суров,

ми шепне, че във теб ще оцелея.

Понякога, но всъщност  всеки ден

към теб ръце протягам и немея

единствено от мен си озарен,

а тайничко за тебе аз копнея.

Понякога умирам от тъга,

а с утрото се будя като птица,

във моята усмивка и гласа

се скрива твойта питаща зеница.

Понякога следите се топят

и всички светове се разкрояват,

във джоба скрий частица от небе –

тъй смелите във битка оцеляват.

26.01.2020г.

Елица