Крясъци...

 

Крясъци...

 

Крещя ти отдалеч. Дали ме чуваш?

Дали усещаш мойта светлина?

Дали немирен още ме сънуваш

в стаена помежду ни тишина?

Усещам се безкрайно уморена

от викане по твоята душа,

но някакси със теб осъществена

аз крача днес по-силна през света.

Завързана на възел е тъгата,

не мъчи вече моето сърце,

запратих я нагоре в синевата

със двете си копнеещи ръце.

И знам, че ти прибра парче от нея,

прошепна ми: "Ще донесе късмет",

а после ме остави да изгрея

досбъднала Вселенския завет.

Сега съм светлинка и в твойта стая

щастлива съм със малките неща,

пътеката ме води все към Рая

във мойта обетована земя.

И пазя тази вяра във сърцето,

която ми помага да раста,

и с теб ще ходя боса под небето

там някъде накрая на света.

 

19.03.2021г.

Елица