Едно мълчание....

 

 

 

Едно мълчание…

 

В едно мълчание без глас се спрях,

потънах в капилярите му тиха,

аз нечия любима, помня, бях,

но после враговете ме убиха.

 

И търсих път обратно към дома,

към нечие сърце събрало нежност,

пресрещнах го във други светове,

с душа усетих в него свойта вечност.

 

Говорих му, но той не ме позна

разделяха ни неми разстояния,

безгласен в свойта шепа ме прибра

и резонира моите стенания.

 

Той дълго гледа моите следи,

очите му изстинаха от взиране,

разказах му аз всичко за Преди,

постигнах пак душевно разкодиране.

 

Накрая си отидох като дъжд

изгубен във безкрайната Вселена,

спасих го сам самичка отведнъж,

в съня му пак докрай осъществена.

 

23.03.2021г.

Елица