Бездумни звезди...

 

 

Бездумни звезди…

 

Трептят бездумно сребърни звезди

и пътя към сърцето ти показват,

завръщам се във някакво Преди,

където правилата пак ме смазват.

Безмълвна гледам в твоите очи,

със мисли направлявам боевете

и виждам как душата ти гори,

стопява вътре в мене страховете.

Печелим битки морни до откат,

въртя рапира в синята безкрайност,

а в тихия космически захват

нараства нашта сила във омайност.

Припомням си огньове и мечти,

ръцете ни преплетени сред бури,

оставени в дълбокото следи,

пречистени отколешни заблуди.

И пеят с нежност моите коси,

изгубват се във утринна омара,

душата ми отново пак блести

прекършила съдбовната забрана.

 

Ще бъде любовта пак вечен знак

простиращ се далече над земята,

превърнала във спомен всеки мрак

във звук ще въплати тя тишината.

 

28.09.2021г.

Елица

 

 *****

Финалната повеля...

 

 

 

Финалната повеля…

 

Светулка съм и светя в тъмнината,

огрявам с нежност твоята душа,

а после пак разперила крилата

отлитам във далечното. Блестя.

 

Частиците на вечност в мене тлеят

и очертават пътя ни напред,

а костите ми донасита пеят

един рефрен във минало отнет.

 

Забързана съм. Гоня часовете

за моето и твоето сърце,

запазват ме щастлива ветровете

във общото неоново небе.

 

Без глас ми шепнеш още че обичаш

красивите ми пламнали очи

и пак до болка атомно се вричаш

на моите раздиплени следи.

 

До утрото оставам само с тебе,

дослучвам се във пъстрия ти свят,

а после пак надявам тежко бреме,

стопявам се в наземен необят.

 

И тръпнем за финалната повеля,

свободни да са нашите души,

със тебе във безкрайното да грея

завръщайки и двама ни в преди.

 

20.09.2021г.

Елица

В дълбокото у мен...

 

 

В дълбокото у мен...

 

Аз често слушам тихичко гласът ти,

извира във дълбокото у мен

и силата запазва на духа ми

във утрото на всеки следващ ден.

 

Пресрещала съм твоята усмивка,

шептял си ми забравени слова,

изпратих ти писмо в бутилка

докато скитах боса във дъжда.

 

Във тази обич мъничка живея

и камъчета хвърлям във реки,

сред спомени от минало се рея

в зеленото на моите очи.

 

Преплитам сънища с полуреалност

робиня съм на стари правила,

а моята изтрадала сакралност

чертае път по който да вървя.

 

Далечна съм в наземното пространство

и близка съм във твоето сърце,

напредвам със неспирно постоянство

към двете ти копнеещи ръце.

 

А там във края твоя дух ме чака

и ще обгърне моята снага,

отново двама ще преборим мрака

оставяйки в небесното следа.

 

19.09.2021г.

Елица

Пренаписваща...

 

 

Пренаписваща…

(За Вярата, Надеждата и Любовта в действие)

 

Различно бие моето сърце,

във тези дни усилва своя ритъм,

притискам го аз нежно със ръце,

къде препуска тихичко го питам.

 

А то ми шепне: „С Вярата във ход

изследвам твойте стари звездни тайни,

от времето, когато бе пилот

и скиташе по пътища незнайни.“

 

Усмихвам се и знам, че е било,

във друг живот и друго измерение,

посягам да напиша пак писмо

на онзи, който вярва без съмнение.

 

Събирам ги писмата вътре в мен

на кладата им всяка нощ изгарям,

а после във изгряващия ден

на някого в душата се смалявам.

 

Надеждата е пътния ми знак,

прегръщам я и крача все нагоре

и битки водя със невидим враг

полека си възвръщам всичко мое.

 

А послеписа знам ще е Любов –

онази безусловна тиха вечност

за мен и теб сред звезден благослов

преплетени в космичната безбрежност.

 

17.09.2021г.

Елица

 

 

*****