Априлски облак….
Априлски облак в костите запя
и всички мои тайни ми разказа,
а после дъжд вълшебен се изля,
далечна вечност в него се показа.
Играх на обич с моето момче,
в ръцете му усетих много нежност,
почувствах се неистово добре,
прегърнахме се двамата в безбрежност
и полетяхме в синьото небе –
два пламъка с копнеж по светлината,
той се закотви в моето сърце,
а аз засветих силно в тъмнината.
Тъй стана чудо – птицата във мен
крилете си разтвори и замина,
закле се, че ще бъде вечен ден,
в магичната съдба на четирима.
Търпението ражда чудеса,
прошепнах им във сънища омайни,
последваха ме тихичко в гласа
и в стъпките ми в огън изковани.
Започна нов жадуван епизод
от старата написана повеля,
насочихме се към забравен брод,
спасение във който ще намеря
за нашите изстрадали души –
души на войни в земната реалност,
за нас накрая Бог ще разреши
в едно да слеем нашата сакралност.
04.04.2022г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар