Моят храм е мъдростта....

 

 

Моят храм е Мъдростта….

 

Вървях насън към теб и все към теб

ръцете си простирах през небето,

припомнях си аз двадесети век

и тихата усмивка на сърцето.

 

Далечни длани във безлунна нощ,

и бяхме с теб невидими герои,

събрани от избухналата мощ

на хиляди замислени порои.

 

Премина през живота ми стрела,

във теб оставих светъл отпечатък,

а после пък прегърнала мига,

аз продължих по пътя си нататък.

 

Усмихвах се на слънце и мечти,

за някой се превърнах във любима,

но съхраних във моите очи,

история от минало щастлива.

 

И всичко знам се случва все по план,

вървя напред и знам, ще оцелея,

а вятърът в косите ми побран,

помага пълноценно да живея.

 

А моят храм ще бъде мъдростта,

и вярата ми в Пето измерение,

ще се завърнат моите крила

с душа и тяло в цветно единение.

 

19.04.2022г.

Елица