В Чили...

 

 

В Чили...

 

Препусках през поредния живот

и виждах в себе си безбройни тайни,

прегърнала отново аналог

на твойта същност в пътища незнайни.

 

До езеро танцувах във нощта,

далече беше, някъде във Чили,

кънтеше тихо в моята глава,

че хиляди надежди сме спасили.

 

Със фара осветявахме света –

скалите и морето, океана,

една вълна прегръщаше брега

и всичко се превръщаше във пяна.

 

Родих деца - момиче и момче,

но църквата дамгоса мойта вяра,

проклеха ме под синьото небе,

във черна ме превърнаха от бяла.

 

Не беше леко, само обичта

запазваше стремежа ми във дните,

със тебе преоткрихме радостта

и сбъдвахме магически мечтите.

 

Аз често пасиансите редих,

чертаех оцветената окръжност,

веднъж дори душата ти спасих

прилагайки наученото с мъдрост.

 

Но в тъмна нощ водата ни заля,

опитах се да плувам - безуспешно,

повтори се кармичната съдба,

небето пак заплака безутешно.

 

След нас остана светъл топъл звън

и думите написани в тетрадки,

очакваше ни следващия сън

и срещите забързани и кратки,

 

защото любовта е наш закон

от Бога ни е дадено да помним,

куплет от песен, после полутон

и тъй докрай със цел да се опомним.

 

24.05.2022г.

Елица