Общата жарава...

 

 

 

Общата жарава...

 

Изрекох тихо пламенното "Да",

обрекох се на звездната ти сила,

пренареди се нашата съдба,

откри във мене своята любима.

 

Небето се отвори, зашептя,

сподвижници ни бяха дъждовете,

обгърна с нежност моята снага,

запратих надалече страховете.

 

Щастлива бях до извора пенлив,

с крилете си разперени копнеех,

Голямата любов със теб открих,

щастлива във просторите се реех.

 

И силно вярвах в нашия безкрай,

във общото ни неделимо цяло,

със тебе свързвах моя светъл Рай,

оглеждах се в магично огледало.

 

Но после всичко в миг се разруши,

начупиха се нашите устои,

надеждата ми тъжно се стопи,

изгубих те по стръмните завои.

 

И тъй вървях сама през равнина,

наследница на древните завети

и пренаписах нашата съдба,

припомняйки си старите обети.

 

Във днешни дни ме срещаш. Пак горя.

И вярвам в любовта все тъй ранима.

Изправена е моята снага,

отново съм от тебе неделима.

 

А злото ли? Ще му простя.

Знам прошката от всичко ни спасява,

но обичта към теб не ще стопя,

защото само тя ме извисява..

 

23.05.2022г.

Елица