Анна във съня...

 

 

 

 

Анна във съня...

 

Аз носех име Анна във съня,

редих ти думи тихо без остатък,

във моята усмивка и гласа

ти пренаписа пътя си нататък.

Чертаеше на белия си лист

пътеките преплиташе с копнежи,

а погледа ти ясен и лъчист

побираше вълшебните стремежи.

Във къщичката малка на брега

ний двамата със тебе поживяхме

ти излекува цялата тъга,

един във друг неистово преляхме.

И беше вечност нашата игра –

любов родена в друго измерение, 

закриляше ни старата река

каляваше духа ни на търпение.

Но бях ранена в битка със врага

звездата ми сред облаци угасна,

положи тялото ми във пръстта,

с душата ми невидимо се срастна.

А беше просто седмия живот,

разказан във наземната реалност,

от бъдещето спомен-епилог

на винаги жадувана сакралност.

 

Тъй вятъра на камъка поспря,

погали името ми като клетва,

а после към безкрая отлетя

търкулна го в тревите да отеква...

 

21.06.2022г.

Елица

 

 

 *****