Защитена...

 

 

 

Защитена…

(Царица черна и царица бяла…)

 

Когато искам да говоря думите

изграждат в мене паяжинна мрежа,

далеч изхвърлям тихичко заблудите

и пренареждам пешки на манежа.

Царица черна и царица бяла

аз движа с уморените си пръсти

и само с двете пак се чувствам цяла,

сред мислите си все околовръстни.

Тъй двама офицера ме преследват,

а топовете пазят мойта същност,

илюзии опитват да прострелят

в сърцето ми достигнатата мъдрост.

Но аз си имам пешки и напредвам

във земната изстрадана реалност,

повелята космическа преследвам

и сбъдвам всички в новата сакралност.

Говоря с Бог във нощите и в дните

и тихо му споделям свойте тайни,

оставям сред небесното следите

на двете ми очи омайни.

И лекичко подскачам на въжета

със влюбените все във мен хлапаци,

разказвам им за седемте небета

и скътаните в мене звездни знаци.

Така вървя през времето щастлива,

с любов изпълнена ще оцелея,

във бурите калена самодива,

аз свойте песни тихичко ти пея.

И зная, че за вечност ще ни има

във този свят и някъде далече,

в една история за четирима

затворници не ще да бъдем вече.

 

Епилог

Обичам силно после се затичвам

в дъждовните усмихнати талази,

а мокрите ми стъпки греят

в душата ти, с която Бог ме пази.

 

13.07.2022г.

Елица

 

 

*****